18 април, 2012

i only miss you when i'm breathing

Искам да пиша. Последната една седмица няма да ми стигнат думите да я опиша, а за него дори няма смисъл да опитвам. Защото е толкова много неща и ми е оставил толкова много следи, думи, спомени, погледи, усмивки...
Ама ама ама... Как го направи? Промъкна се покрай всичките защити, изключи ги отвътре и си се намести там отляво. Не, че имам против. Просто... Мина само месец, а си нямаш на идея колко не исках да те пусна да си заминеш обратно към София. Да, след няма и три дни аз ще пътувам натам, но докато минат тези три дни ... Пък и как ми се разказа играта днес...
Затова не се харесвам такава... Влюбена, вманиачена, побъркана... Прекалено лесно стъклените замъци стават на прах. Песимистично погледнато. Уязвима беше точната дума за случая.
Странното е, че отдавна се бях отказала от приказките. Докато ти не се появи, за да я има нашата. И не само идеалите ми върна, но и вярата... Способността да обичам.
Няколко пъти ми се случи за секунда да усетя парфюма ти и да се спра, за да се огледам. Все едно по някаква случайност ще си съвсем наблизо. Обикновено теб карам да спиш от вътрешния край на леглото, за да не те избутам от него с желанието си да съм близо до теб, прегръщайки те цяла вечер. Снощи реших, че така ще си ми най-близо и спах именно на онова място, където предишната вечер беше ти. Почти успях и да излъжа себе си, че усещам как ме прегръщаш, докато спя. Но с това почти съня ми избяга.


И не ми проваляй опитите да остана за мъничко ядосана. Нищо, че веднага щом се обади си забравих всички други мисли, освен тази, че ми липсваш и те обичам. Особено заради сладкия начин, по който говориш с мен и как повтаряш по три пъти първите си думи, както правя аз. Дишам и отивам да сънувам уикенда, пък и дано дойде по-скоро. И знаеш, обичам те!
ps. пък пък пък ... ако знаеш колко ми е криво като запаля цигара и реша да споделя цигарения с целувка и не си там... и когато стигна до половината с идеята, че останалата ще я оставя на теб ... липсваш ми ... и вече наистина си лягам, че ако продължа с писането ще ми стане още по-тъжно.
Забравих да спомена и как реших преди да заспя днес да спусна завесите, за да си допълня илюзията, че си с мен. И играта не е толкова забавна, когато я играя сама, затова ще я играем двамата, за да може животинчето да не е само по моите предпочитания. Пък и ти ще го направиш много по-хубаво. Спирам се, че иначе ще си пиша до сутринта.

Няма коментари: