10 април, 2012

silver side or whatever

И повредите започнаха да си личат. Къде било счупено... Някъде залепено и счупено няколко пъти... Липсват части... Има пукнатини, прах...
Да не забравяме и проклетите лоши навици. Кой ме караше да ги прихващам всичките. Хайде да не си казваме нищо, защото то вече се знае. После да вършим глупости, защото се живеело за мига и за спомените. То каквото си направя сама никой не може да ми го направи. С малки изключения.
По принцип на теория разни неща се случват на всички. И имат способността да се случат на всеки, без изключения. На практика обаче, най-често се случват на мен.
Пък ако някой може да ми намери смисъла, значи ме познава твърде добре и трябва да внимавам какво къде пиша. Естествено трябва да проверявам от време на време колко са издръжливи разните там стени, граници и други подобни. Има си ги. Но повече няма да ги проверявам. Прихваща ме абстиненцията. Да, онази, ама не точно. Като се пристрастиш към всякакъв вид провали, филми, липса на обяснения, пък и липси като цяло, започваш да си ги търсиш несъзнателно в ролята си на зависим. Да, за себе си говорех. То иначе няма да реша да си проверя границите.
Пост, писан няколко дни. Звуча прекалено мрънкащо, знам. Просто трябваше да го има и тоя момент за профилактиката. Зависимостта ми си остава главно в писането, продължаваме с поправката и очаквайте адски щастливи постове следващите дни, ако изобщо ми остане време да пиша. Да, по негова вина ще е, защото има способността да ми открадва мислите, без дори да го осъзнава напълно. Друга тема за друго време.

Няма коментари: