04 април, 2012

you know it

... -А как се дишаше?
-На кой му трябва дишане, щом има целувки?...

Все още ми е трудно да си обясня как се случи така, че аз намерих теб, а ти откри мен.
И вече не само съм побърканата, но и побъркващата. Той ми открадва дъха, мислите, съня... Около нас се носи едно особено напрежение. Сякаш въздухът се наелектризира от насъбралото се привличане. Една искрица и всичко е обхванато в пламъци. Целувам те, а ти виждаш блясъка в очите ми. "Ако можеше да видиш как сияеш в този миг...". Причината си ти. И няма нищо, което да ми носи по-голямо спокойствие от това да съм те гушнала, а усещам тихото биене на сърцето ти и да рисувам с пръсти по кожата ти. Дори ми се чудиш как мога да правя само това, докато ти вече заспиваш и да не ми омръзва. А аз съм най-сетне намерила спокойствието, сигурността, себе си и дом би било навсякъде, където си ти.
По някакъв странен начин ми се случва да намеря някоя твоя стара снимка, попаднала в моя фотоапарат и да си помисля колко време досега сме пропуснали в лутане. Но пък най-сетне си тук. И да, можело е толкова по-рано да се срещнем. Но не се тревожи, имаме всичкото време на света да си изживеем най-сладките моменти на света заедно. Както в събота, когато решихме да хванем автобуса и трябваше да бягаме. А после в мига, щом достигнахме до вратите ми каза, че искаш да минем по моста на влюбените заедно и да пропуснем прибирането с автобуса.
Събирам си багажа от стаята ти и ми се струва някак толкова миличко да прибера кърпите от терасата, да оправя леглото и най-вече чаршафа, който за пореден път си е намерил малко място в единия край. Припомням си как го оправях преди да си легнем, а ти ме питаше защо толкова го оправям, като на сутринта няма да го има. Сгъвам ти пижамата и я оставям под възглавницата, където й е мястото. За мъничко си поемам дъх, знаейки колко празна и пуста ще ми се струва моята стая, щом се прибера. По-късно вече съм се прибрала и съм си легнала, когато си говорим и ми казваш същото - колко празна е и твоята стая без мен. И колко мило ти е станало да я намериш подредена, сякаш не съм била там. После обаче си забелязал оставения на бюрото шоколад и хартиените птички, които ще виждаш всяка сутрин и ще си мислиш за мен.
А понеделник сутрин никога не ми се е струвала толкова очарователна със събуждането към шест и после решението да си пропуснеш лабораторното упражнение, за да останеш в леглото с мен и да си ме гушкаш. Поне преподавателката ти разбира, че момиче не се оставя самичко в леглото.
Ще пропусна умишлено детайлите, включващи споделяне на цигара, разните експерименти и как все успявам да те накарам да ми се усмихнеш с онази усмивка, която подсказва, че почти нямаш търпение да си останем само двамата. А как се ходеше? Треперя, но не от студ. И ако искаш вярвай, но свят ми се зави. От време на време се сещам за някоя нова идея, припомням си някой детайл и се усмихвам глупаво, а после скривам лицето си, защото нормалните хора не се усмихват сами на себе си. Сам го каза, като наркотик сме си - пристрастени един към друг. Хубавото е, че липсват негативни ефекти.
Как се случва така, че най-щурите ми идеи по един или друг начин са били и твои? Общите мисли и действия са толкова много и като прибавим иронията на буквите си е просто магическо. Търся му логиката, но както обичаш да ми казваш - няма смисъл да я търся, защото не във всяко нещо си има логика. Но пък... Колкото и да си приличаме, на теб ти говори математиката, а на мен литературата. Получава се така, че общите неща са точно толкова, колкото и различните. Допълвайки се.

... -Обичам те!
-И аз теб.
-Аз теб повече.
-Невъзможно. Аз теб най-много.
-И аз най-много...

Няма коментари: