18 май, 2012

airplanes


Днес освен да пиша и да мрънкам друго не правя. И все пак... След като повредите бяха установени, време е да ги поправим. Започвам с подреждането на стаята сутринта, пиенето на кафе и решаването на тестове. А видеото ще се гледа когато съм си самичка вкъщи с цигара в ръка. 

Повредите ще си ги има, но смисъла ми нещо се губи в последно време. Последно имах смисъл ... Не помня точно кога. Та, искам света - ще имам света. Хайде сега да открием какво се крие зад тази думичка. Но след необходимата доза сън.
А може ли пак да си е моята любима версия на 4 след полунощ и да си харесвам повредите? Знам, I can make anything I decide I want to. I just wish i didn't have to prove anything every damn time. But being me is never really enough. We pretty much made that one a rule, so even if I fell down, I might as well fight before that. Пък да става каквото си иска.
p.s. Напомняйте ми да дишам и да не си забравям, че искам света. Имам навика да го забравям и да бягам. Пък ми писна от лоши навици.

Няма коментари: