01 май, 2012

май те обичам, май и ти мен

Имам много за писане, а времето да пиша ми липсва. Пък когато ми остане мъничко време, нямам думички да опиша всичко.
Пита ме защо съм толкова сигурна, че го обичам. Защото ме прави по-щастлива, отколкото някога съм си представяла, че мога да бъда. Сбъдва ми мечтите и идеите дори само с присъствието си. Някак си знае точно какво да каже или направи, за да може сивичкият ми свят да си върне цветовете до последния. Започнала съм малко плашещо да се изгубвам в него от време на време, но е единствено страшно, защото съм се изгубвала прекалено много пъти преди, без шанс за намиране. Сега се изгубвам и намирам непрестанно. Предимно защото никога не би ме оставил да се изгубя за прекалено дълго време. Така де, всички грешни пътища ме доведоха някак си до  правилното място.
Стои съсредоточено на компютъра и се занимава с правене на разни музикални и звукови ефекти, а вече ми липсва. Нищо, че след малко ще приключи с работата си и ще дойде да ме гушне. Иска да ме накара а повярвам в обещанията, защото ми знае теорията, че когато обещаеш нещо автоматично се появява шанса да се наруши даденото обещание. Пък и е свързано с очаквания, а те обикновено водят до разочарование, затова и не обичам да обещавам и да ми обещават. Той обаче си намира начин да ми обещае без да го каже в точния смисъл и после, когато е спазил обещанието си, тактично ми казва, че на неговите обещания мога да вярвам. Ако кажа, че е изключение би било малко. От време на време прошепва, че май го обичам и май много ще ми липсва за трите дни, в които аз ще съм си вкъщи, а той в София. Май в случая или замества "адски много", или има друго значение за безкрайност, за което не съм знаела досега.
Май мога да пиша още много, но времето ми е малко и трябва първо да си свърша работата, пък да си изпиша мислите после. До скоро!

Няма коментари: