20 май, 2012


Да благодарим на онзи, който е измислил вратите. Ignorance is bliss. За отрицателно време преминавам през различни фази и си преразглеждам блога в търсене и аз не зная на какво. Притеснявам се за утре, а вместо това имам нуждата да си попиша хаотично за спорта. Да, един път да си събера багажа, ще съм спокойна, доволна и щастлива. Пък ти си гледай глупавите сериали и после да не кажеш, че пак аз съм виновна. Поне се опитвам, или по-скоро опитвах. Вече ми е абсолютно все едно и нямаш думата. 

Само да минат матурите и да се успокоя и да усетя щастието. Той определено ще има заслугите за това. Балът ще е като изваден от приказка, защото той е принца, пък аз неговата принцеса. И обожава да ми вижда усмивката, когато му носи кафе сутрин. Пък и аз неговата, когато го целуна без да го е очаквал. 
Ако не е ясно, главно мрънкам, защото ми е притеснено от доста време насам за адски много неща. Пък и той ми липсва, нищо че всяка сутрин пием кафе по скайп. Не ми е достатъчно. Искам да се събуждам до него, да заспивам до него и да прекарвам всяка една секунда от останалото време с него. Май го обичам. Май повече, отколкото е разумно и нормално. Но пък кога съм се примирявала с нормалните неща. Да живеят крайностите! И сладоледа... И ягодките... И лампичките, които някой ден ще светят около леглото. 
Добре де, прибирам сладоледа в камерата и сядам пак да преговарям. Стискайте палци! Да мине това и после ми се радвайте на усмивките.

Няма коментари: