17 май, 2012

damage control

Имам си видео за гледане. Но не ми се иска да го гледам сама, а естествено каквото е важно за мен няма особено значение за другите. What can I say? Nothing ever changes. То затова и ако имах шанса досега щях да съм избягала надалеч. Но и за това ще дойде времето. 
I'm still... Не себе си. Всичко ми се струва прекалено бързо. Все едно някой ми взе химикала и започна да пише вместо мен - въвлече ме в случващото се без право на протест и път за бягство. Разбира се, на моята небиологична сестричка нямаше нужда да обяснявам много. Тя си ме разбра както винаги, which kinda makes it better. Чудя се обаче сама ли си намирам какво да не ми е наред или наистина не ми е наред? 


Просто до този ден броях дните. С него всичко щеше да се промени. Не, че е дошъл въпросният ден, но не усещам промяната. Светът трябваше да си е мой, небето розово, а вместо това имам проблем с гледането на едно глупаво видео. Ако знаех, че утре не ме чака учене за матурите, щях да си изнамеря една бутилка водка... Или каквото там ми попадне и да си я изпия самичка. Тогава има шанс да достигна до някое велико прозрение, което сега ми убягва. И как да се поправя, като не съм сигурна какво не ми е наред. Затова и препрочитам разни стари постове с надеждата да си върна огъня от онова време. Тогава, макар и за малко, света беше мой. Имаше си символно значение самата дума свят. 
И гледането на сериали ми задейства мисленето с разни странни идеи. Като например как Макс скри от Наоми, че е говорил вечерта с нея и не е бил сигурен, че иска да се ожени, а после тя развали сватбата и се оказа, че никога не са спирали да се обичат. Не ме разбирайте погрешно, смисъла не е в героите и историята, а в самата лудост. Пък и отговорите ми на някои въпроси са започнали осезаемо да се променят. И предупрежденията продължават, а аз просто си говоря, за да проверя сама за себе си като казвам нещо колко силно го искам. И ако трябва да бъда честна, не съм сигурна в прекалено много неща. А и преди да имам времето да си ги изясня, ще съм някъде другаде и ще имам хиляди други неща за мислене. 
Чат с Мушето ми изяснява защо всичко ми се обърка толкова. Просто някои хора имат способността да ми объркват живота от километри разстояние. Пък и като цяло не стига, че съм си изгубила огъня, но и съм се превърнала в сянка на едно предишно аз и не само. А видеото само ще ми потвърди думите. Та мисля да го пропусна и вместо това да си подредя стаята. Поне като подреждам не си мисля за всичките неща, които са ме повредили. Но идеята за целенето на снимка със стрелички ми се струва все по-очарователна. 

Няма коментари: