22 май, 2012

let's think


Липсваш ми. 

Другата седмица по това време долу горе ще си събирам багажа за Приморско. Перманентните ми желания от известно време насам ще се сбъднат, макар и със закъснение. Снощи земетресението реши да ме събуди, при това доста стряскащо. Не, че беше много силно тук, но звънкащите делфинчета допринесоха за ефекта. Спинках си сладко и дори сънувах, вече не помня какво. И после хоп - усещам как леглото се люлее, а аз се събуждам и се чудя какво се случва. Включвам си телевизора и гледам делфините. Поглеждам си телефона - 03:03 часа. И друг път съм усещала земетресение, но съвсем слабо, като трептене за няколко секунди. Може и да преувеличавам, защото се събуждах докато се случваше и всичко ми изглеждаше с една идея по-страшничко. 
Полежах си, докато осъзная какво се е случило, а после реших да проверя само аз ли съм се събудила. Родителите ми си спяха спокойно в другата стая и всичко беше адски тихо. Почти щях да спя на светната лампа, поне ако се събудя пак да не съм в тъмното и да не се чудя какво се случва, но реших да бъда герой и оставих само телевизора да свети. 
Изпих си кафето, изпуших си цигарата, сега отивам да се къпя, а после смятам да залича непубликувания блог от регистрацията ми и да обновя този. Най-вероятно ме очаква и пазаруване с майка ми следобед. 
Публикуването на една песен ме накара да се замисля, че всичко наистина е приключило. За училище имам предвид. Преди знаех почти всичко, което се случва с теб, както и ти за мен. Липсват ми разходките в парка, когато си обсъждахме любовните проблеми. То едни проблеми... Но си бяха доста интересни за онова време. И когато ми взе телефона и звънна след представлението с Асен Блатечки. Или когато си пишехме плюсове и минуси. И всичките щури снимки от екскурзии и разни подобни. Понякога ми се иска онова разминаване да го нямаше. И се чудя дали сме си все още същите, независимо от времето. 
В последно време откривам доста интересни и неподозирани мисли в съзнанието си. Или пораствам, или се побърквам, или ще ставам философ. 
Бях си забравила колко опичам хаотичното писане. Следва продължение...

2 коментара:

Nezzo каза...

За широк на истории човек като теб Приморско може да му се стори доста тясно място ;) Иначе е приятно някак.

`Ем каза...

Имайки опит с Приморско и историите от там, даже ще ми дойдат в повече, но на това се надявам, че искам да пиша. :)