21 юни, 2012

raining over me

Станала съм специалист на усмивките. Трябва да зареждам хората с добро настроение и това да има обратния ефект върху мен. На теория ... А на практика доста често се питам какво, по дяволите, правя тук и защо още не съм открила път за бягство. Това води до въпроса накъде ще бягам, след като моето слънчице е тук. И пак стана сложно. То това си ми е слабост. Но не се тревожете - шоколад, кафе, цигари и разни други неща ми решават проблемите. Просто от глупости не ми стига времето да звънна на най-добрата си приятелка и да й кажа, че адски много я обичам и ми липсва. Пък и все като имам желанието и нуждата да и разкажа какво се случва с мен, някой ми пречи и лошите навици се проявяват по-силно. 
Без писане в блога съм адски мрънкаща и постоянно искам някой да ме гушне. Приказвам много, ядосвам се... Все хубави неща. Точно лятото, за което си мечтаех - плаж, море, момчето, което обичам... Слънце, луна, звезди, безсънни нощи. 
Вместо това до плажа все не мога да стигна, защото съм изморена или имам нещо за правене. Липсва и най-мъничкото признание, че (по дяволите) се старая и се опитвам да направя нещо хубаво. При това не просто защото е работа, а защото хората го оценят и се радват. А това някак си радва мен. Искрено. Не като през останалата част от времето, когато всичко ми е наред и няма нищичко, което да ми тормози съзнанието. Не пожелах ли веднъж да нося маска? Трябва сериозно да внимавам какво си пожелавам. Anyway, време за малко кафе, малко цигарен дим, който да ми отнесе мислите и после си слагам усмивката. Да се надяваме, че ще има какво да я направи искрена. А моето момче го няма и ми се иска да си дойде по-скоро. Някак си нищо няма смисъл когато той не е тук. И нито съм изгубена, нито побъркана. Просто ми липсва. И ми липсваше адски дълго време, а дори не ми стига сега времето да му се нарадвам. Искам почивка! Да избягаме някъде само двамата, далеч от света и всички други. 
Point is... I hate it. I hate people. И ми е писнало от егоистични прояви, а ще им се радвам цяло лято. Хайде сега усмивка и обратно към лошия свят извън блога. 

1 коментар:

Ноември каза...

*гуш*
поне с прегръдки ще помагам, колкото мога.. :))