09 юли, 2012

shut me up and give me chocolate

Тя е в София и утре има изпит. Говори за себе си в трето лице и е решила да си направи тетрадка с разни правила за следващите два месеца. Някой трябва да й напомни и да диша от време на време. А и да обърне малко внимание на писането си.
Той я събужда с горещо кафе, когато трябва да става и по възможно най-сладкия и същевременно идиотски начин и пречи да се разсъни, когато се е събудила прекалено рано, слагайки си ръката върху очичките й. Той я обича. Тя него повече... Пък той нека си мисли обратното. Той все още не осъзнава каква беля си е навлякъл.
Напомняйте ми от време на време просто да дишам. Само толкова. Да дишам и че ще мине. Обикновено помага. Ето това бих си татуирала. "Just breathe." Ако пак се побъркам и поискам да си направя татуировка. Всъщност искам, но със съвсем различен смисъл и да е не само по мен.
Пък това време като го похвалих, че се е разбързало и взе, че спря.
Не помня досега да съм се страхувала от самата себе си. Но точно това е усещането в последно време. Защото имам непреодолимото желание да оставам сама за поне час на ден, а такава опция няма. При това не да говоря, а просто да мълча и да се взирам в една точка. През това време обикновено Вили се разхожда от единия край на стаята до другия и обратно. И това трае само няколко минутки, защото трябва да бъда някъде и да правя нещо. Та, аз и моите разрушителни способности се сближаваме при липсата на време за гледане в една точна или писане и разсъждаване само за нас.
Point is, че ще се постарая да дам най-доброто от себе си през оставащите дни от лятото. Но обикновено като го направя после съжалявам, защото никой не го оценя.
И понякога трябва просто някой да ме гушне. Не да мрънкам, не да плача, а просто да бъда гушната. Момичешки истории. Затова и му взех тениската за пижама. Все някой трябва да ме гушка, когато белите линии помежду ни са прекалено много. А утре ще ги измина обратно всичките. Обратно в Crazy town, както обичам да го наричам. Ех, това лято... Край няма. Напомняйте ми наистина да внимавам какво си пожелавам, че доста често се сбъдва, ама както само си иска.
Време за сън и стискайте палци за изпита.

2 коментара:

Millita каза...

когато главата не млъква - ДИШАЙ! да й се завие свят и да не знае какво става :D това винаги е най-доброто решение! всичко ще е наред, винаги се оправя.. винаги минава. а ти ще се справиш супер, защото тези моменти никога не са толкова страшни, колкото ни се струват! (мечки)

`Ем каза...

а дано :)
ти и твоят заразен оптимизъм просто ги обожавамм ^^ мечки