27 октомври, 2012

carpe diem all the way !

Странно усещане е да видиш снимки на себе си и да не можеш да се разпознаеш на тях. Още по-странно е, че снимките са правени преди малко повече от половин година. Кое беше онова момиче на тях и как тя стигна до тук?
Исках си София. Имам си София. Има още няколко неща, които искам и съм на път да ги постигна. После трябва да реша какво искам и да се боря за него. Някой ме научи, че когато искаш нещо, трябва да се бориш за него с всичките си сили, дори и това да е последното нещо, което ще направиш. На това му се вика научен урок... Не всичко си струва усилията. Ако обаче благодарение именно на тези пропилени усилия съм успяла да стигна до тук, то няма за какво да съжалявам. 
Имам навика да не давам всичко от себе си, а само достатъчното. Веднъж промених навика и сега гледам стари снимки, на които не мога да позная себе си. Тогава нямах ни най-малка представа докъде ще стигна. 
Anyway, мисля да се върна към идеята за Carpe diem. Ако всеки път мисля какво ще бъде утре, никога няма днес да е съвършен ден. Утре да върви по дяволите. Тук, сега... Това има значение.  Не искам пак да гледам снимки, на които не мога да позная себе си. Затова ще продължа с идеята да давам всичко от себе си и да се боря до край. Няма с кого и за какво точно в този миг, но все пак... Не получих ли всичко, за което се борих? Почти. И да, достатъчно е. The best is yet to come. 

Няма коментари: