30 октомври, 2012

cuz it does when i do .. again

Днес се провалих с принципа Carpe diem. По нелепи стечения на обстоятелствата пуша червен LM и миналото ми напомня за себе си. 
Да се върнем на днес - ден като предишния и подобен на следващия... Символичното повтаряне на едни и същи елементи. Звуча странно. Цялата тази глупост с привързването ми убива... всичко? Kinda .. То си е самоубийство. Каквото си направя сама никой не може да ми го направи. 
цигарения дим по устните.. or something like it .. Не питайте какво звучи в момента. Те просто ми осмислят съществуването in a way. Покрай филологията започна да ми харесва да използвам два езика в едно изречение. Държа си разни отворени опции за когато се самонамеря. Вдъхновението ми се е изгубило някъде по пътя. Не съм сигурна точно кой път в този случай. Просто .. Някъде. 
Не зная защо. Нито дали трябва. Няма ми го смисъла. Като не знаеш къде си изгубил нещо, къде го търсиш? 
Липсва ми ароматът на ванилия по кожата ми след кафето без захар и цигара. Тогава имах смисъл и вдъхновение. Сега ли? Превърнала съм се в страхливка. Без безсънни нощи, без стоене навън в 5 сутринта с цигара в ръка, без липса на сънища... Без особен смисъл. Чакам да се появи идея за посока. Вървя си по течението и каквото стане. Но в отрицателния смисъл. 
Сигурно затова любимото ми минало напомня за себе си. Вика ме, за да си припомня как се губят граници. Теоретично казано. 
Well ... Така не си помагам с намирането. Сигурно пак трябва да си направя шарени хартиени птички... Те имаха смисъл.
Иронично си имам крайности, за да заместват другите. Млъквам. Няма да пиша повече. Спирам музиката и започвам с търсенето. Колкото по-скоро намеря себе си, толкова по-скоро ще знам и защо, дали трябва, накъде отивам .. И други подобни интересни въпроси с липващи отговори. 

Няма коментари: