03 октомври, 2012

getting lost again

Тя има нужда да пише, а й го няма вдъхновението. Застигнаха ме лекциите и като за първи ден съм доволна. Дори вдъхновена от цялата идея сама да се подготвям и да си решавам какво как да уча. Нищо, че ми се спи адски много. Успях да изкарам до осем вечерта в университета, да се прибера, да мина през магазина, да взема храна, да се прибера, да сготвя, да изпера, да хапна, да се изкъпя, да си изнамеря лекциите... Скучно, знам. После откъде вдъхновение да пиша. Може би трябва да прекарам време в библиотеката и всичко ще се оправи. Или да имам времето да опозная новите интересни (и не чак толкова) хора и да пиша за тях. 
На теория исках това - София с моето слънчице, да ходим на лекции, да живеем заедно, да се забавляваме през свободното време. На практика... Не е точно както си го представях. Липсват ми побъркващите усещания и крайностите. Те си вървят ръка за ръка. Трябва да попиша малко върху една от идеите си, но да я променя, за да не е прекалено лична. То кое мое писане не е, но все пак. 
Като първите дни в Приморско е... Някак странно. Сбъднатото ми желание, чиито смисъл съм забравила. Исках го, а нямам представа защо сега го искам. Знам, звуча повредено, а се чувствам нехарактерно цяла и скучна. Искам си повредите, крайностите, побъркващите неща, емоциите в свръхдози, а с тях и вдъхновението. Кой да знае, че когато всички негативни неща от живота ми изчезнат, ще ми липсва присъствието им. 
Май май искам онова, което нямам. Побъркване. А после като го има, ще се чудя как да се измъкна от него. truth? Писането ми не е за тук, а за някой лист хартия, който после мога да захвърля, изгоря, накъсам на парченца... Грешното ми се струваше правилно. Сега правилното ми е грешно. От поправянето трябва да се поправя. Да изляза от проклетата черна дупка и да се   побъркам сама, като няма какво или кой да го направи вместо мен. 
Тя трябва да си легне. А каквото си направи сама, никой не може да й го направи. И започва да   й писва желанията й да се сбъдват с година закъснение. Странно, иронично и нелепо е. Just sayin'  

Няма коментари: