20 ноември, 2012

I don't. Do I?


Does it take a genious to notice how completely lost I am?
Така де, има нещо очарователно в това да си уча, да си седя на топличко с кафе и цигара... Но being a full-time housewife is kinda... Boring. I need the excitement back. But I'm afraid that the only idea I have of it includes certain boundaries that I'm not allowed to cross. So I keep hoping that someone would do that for me and I will have a choice to make ... To be or not to be. 

Прекалено многото свободното време си оказва влияние. А и скоро не съм се смесвала с алкохол и не сме си писали въпроси. Помня последният път, когато го направихме и само аз и Мушето си знаем колко истини бяха казани тогава. Преди времето беше спряло и го отмервах от спомен до спомен и усмивка до усмивка. Сега времето лети, а аз съм спряла в него. Страх ме е от приближаващите последни дни на годината... И особено от първите на новата. Страх ме е перманентно.
Ще се окаже, че съм сбъркала за всичките си теории. А винаги съм права. coming back, you know. I did everything right ... And nothing happens. I'm not really me ... I'm boring ? 
Май и е време за сън, че утре ме чака учене. Но преди това смятам да проверя промяната в отговорите и да си задам сама на себе си разни там въпроси. 
Тя пак е тръгнала да се търси. Стигнала и е границите и се е спряла. По-скоро са й намерили границите. А проклетото време като ми трябва да спре, се е разбързало. Не ми дава шанса да се огледам, да си поема дъх. Защо ли ми трябва? Дишането е надценено. Аз и моето писане отдавна сме се спрели. Чакаме края на конкурса, за да решим какво ще правим. Дали ще се разделим или ще станем най-добри приятели. Надявам се второто. Книгата е символ на едно адски скъпо за мен приятелство. Пък и какво ли да си пожелая за този си рожден ден? Никакви панделки! 
Имаше там разни телефонни обаждания, Мушето измисли най-страхотната идея, но обстоятелствата ми я отнеха. (следват няколко неприлични думи)
Е... There's no point to whine about it. There are hopefully many more birthdays to come and ... I'm never ever making a damn wish anymore! They are stupid creation of some very lucky human being, who I hope to find some day, so I can tell him what kind of an idiot he is and then to kick his...
Нямаше нужда да прекалявам. Просто .. Никакви желания повече за мен! Без приказки, без панделки, без кученце с панделка, без желания на падащи или светещи звезди! Защото всичко пожелано сега ми е далеч. 
Малката мечтателка откри за себе си, че може би няма да сбъдне всичките си мечти. И не винаги е права. Но едно знаеше със сигурност - желанията й, макар за кратко, я бяха направили щастлива, затова никога нямаше да съжали за това, че си ги беше пожелала.

Няма коментари: