23 декември, 2012

lost by default

Музика, мързелуване - хубавите неща започват с М. Мислех, че да си далеч е убийствено. По-скоро е успокояващо. Вкъщи си е най-хубаво. Но не обичам да си идвам, защото тръгването винаги е трудно. 
А пеем песните от любимите филмчета на Дисни на караоке вкъщи. Тя влиза с телефона по средата на песента и иска да ме снима. Трябва ми цигара. Пък котетата ми ги няма. Каспър, Каспарела... Няма ги.
Имам клип за правене, равносметка за годината, пожелания ... Кое ли е най-безобидно? Равносметката ще бъде страшна. Опитах преди няколко дни да чета стари постове и се отказах на може би втория - прекалено много... 
21.12.2012
"Светът щял да свършва? Ако свърши днес... Изводът, до който ме докараха три часа сън за 48 часа ... Няма общо с края на света. Просто in a way, I can never get drunk enough... Без продължението. Искам аз да съм неразумната, която върши глупости, за да може някой да пази мен... От самата мен. Вместо това се случва обратното. Всъщност кога съм била разумна, по дяволите? Когато си правех каквото искам и само Мушето ми беше свидетел на глупостите?
Не...И всичките спрели часовници на света няма да са достатъчни..."
Изводът си остава за мен. Не мислех, че мога да съм далеч толкова дълго време. Чудя се дали трябва да се чувствам виновна заради това или горда от новата намерена граница. 
At the end, you tend to remember the beginning.
Мисля да приключа с равносметката по-скоро и да не я мисля повече. Колкото по-бързо мине, толкова по-добре. 
"Няма никога сърцето ми да позволи 
да загубя с теб и друга част от себе си.."
А части останаха ли? Предстои да разберем.

Няма коментари: