02 декември, 2012

ordinary


20.11.2012 
"See my point yet? Започна се със странните сънища, в които не съм особено сигурна кой какъв е и каква му е ролята. Така де, имаше разминавания с реалността. И защо, по дяволите, ми трябваше да разглеждам глупавия телефон и да търся подозрителни съобщения, като дори не беше телефонът, който в нормални условия би трябвало да проверя.
Идва! По-бързо! Трябва да намеря нещо.... Тъкмо стигнах до някъде и трябваше да оставя всичко както си беше. А какво правихме вкъщи? Защо точно там, като... Липсва логика.
Back to the question about to be and not to be... От известно време си се чудя за нещо... И продължавам да се чудя дали да не си подам документите. Но пък..."
Чудим си се разни неща... Сънуваме други... Не, не съм се намерила!
26.11.2012
"I want to kiss you at 11.59 on December 31st and...
Forget about that one.
It's so... Well, last year. And I seem to be going crazy again, because I probably spent two hours thinking and thinking and thinking. The way I used to do back then. Tequila's gonna fix it, I hope.
There's still time to make it right, you know. But it takes two.
I kinda wish it was last year, this time.
"Чудно как едно нещо може да е достатъчно, дори всички други да ги няма. Пък това нещо няма ли го, нищичко не може да му заеме мястото. "
Тя от преди година е знаела какво имам предвид. Това, че спрях да пиша за толкова много неща дали означава, че най-сетне съм си ги намерила? Съдейки по звука на повредите, явно не особено." 
Вчера си получих писмото от себе си преди месец и няма особена разлика от тогава. Все пак ще се радвам на мъничката си победа и това е. Пише ми се... От онези дълги смислени постове, но сега не му е времето.

Няма коментари: