03 януари, 2013

happy new whatever

Вече е 2013. Честита нова година!
Ако сте в прекрасно настроение по-добре не продължавайте да четете. Прекалено ми е мрачно, за да бъда радостна за новата година, посрещната със сълзи на очи, бутилка шампанско, която почти си изпих сама и прозрението, че никога няма да бъде... 
Започнах си равносметката, но така и не я дописах. Ще спестя обясненията покрай празнуването. Вместо това... Току що попаднах на парфюма му и от чисто любопитство го отворих, за да видя на какво ще ми напомни. На нещо далечно и липсващо от миналото. На онова време, когато прекарвах четири дни от седмицата в стаята му и усещах същият този парфюм непрестанно... По него, по себе си, по дрехите...
Липсва ми. 
И адски ме дразни онова "разваляне на момента". Когато е направил нещо адски сладко и после само, за да не стане на моята не иска да го направи пак. Разваляла съм момента. Трябвало да е спонтанно. Не е момент, не мислиш ли? Ако трябва да разделяме времето си на моменти, бихме имали доста малко такива. Момент за усмивка, момент за целувка, момент за прегръдки, момент... Всичко ли трябва да бъде отмерено, премерено...
Няма ми го вдъхновението. Да, ще си имам книга. Толкова! Нито имам идеи за продължение, нито ми идва да заподскачам като идиот из стаята... Вече. Правих го първите няколко дни. После света реши, че ми е било достатъчно и пак нещо започна да се обърква.
Точно в полунощ тази година... Исках да завися само и единствено от себе си. Отиваш някъде - върви. Правиш нещо - продължавай да го правиш. Не искам да съм навсякъде. Нито искам да завися. Прекалено е побъркващо и убийствено. Опитвам се, саморазрушавам се, а накрая... Така и не се получава както би ми се искало. 
Пределно ясно е - не променям света нито с думите, нито с действията, нито с любовта си. Защо ми е? За да ме прави слаба, зависима и нещастна? 
Нали смисълът беше да съм щастлива. Да, мила моя, продължавай да се наслаждаваш на миговете и си ги пази, че съвсем скоро няма да ти остане нищо друго, освен мигове...
p.s.
Каквото си направя сама, никой друг не може да ми направи. Сама си го казах - I'm a prisoner of my own choices. So I'm betting on me this time. Внимавайте какво си пожелавате, защото може да се сбъдне. А от желания бягство няма.
p.s. 2
Как може да е минал единият ми любим празник с всичките зари и шампанско, да предстои другия (ставам на 20, you know... in a day) и да нямам никакво желание да се радвам и да празнувам. Yeah, Marti's in a black hole. It's 4 am. And I hate love. It breaks me every time in a different way. I build one wall, I learn one lesson and then comes another hit right behind me.

1 коментар:

Ноември каза...

"Пределно ясно е - не променям света нито с думите, нито с действията, нито с любовта си."
А на мен ми отне толкова много време да го осъзная. Бях убедена, че мога да променя света и хората със цялата сила, която имам.. но се оказа, че е твърде слаба за някои от тях.
И искам да ти кажа просто да пуснеш по течението и да го оставиш да отведе където трябва. Очакват те страхотни моменти през новата година, а черната дупка не е най-подходящото място, от което да ги посрещнеш. :) <3