16 март, 2013

Leave the soul alone

Are we having fun yet, dah-ling?
So really... I should learn to listen to the voice in my head... Especially when it's telling me to run. All the alarms, all the big red STOP signs - I should have done so!
Липсва ми лятото. Искам вече да е топло и да си сложа късите панталонки, тениската и... Света да е мой. 
Напълно е възможно нещо на мен да ми има. Всъщност, почти съм убедена. Но... 
Ако можех и да пиша без многоточия, щеше да е страхотно!
Липсва ми... Морето. Липсват ми децата от Мини клуб и гимнастиката сутрин с Вили. Липсват ми шегите с Цецо преди бяло шоу. Липсва ми силната музика, ходенето до La Piovra с автобуса, падащите звезди...
И установявам, че обичам да си живея в миналото, защото мога спокойно да залича лошите спомени и да си мисля само за хубавите. А настоящето може да си върви по дяволите! Не искам да съм опция, нито да бъда игнорирана заради неодушевени предмети. Особено след като там, където прекарвам времето си ме ценят, липсвам и принадлежа. Дори ми е някак си достатъчно до момента, в който не си представя алтернативата. 
Каква е разликата да обичаш някого и да си влюбен в него? Имам ужасното усещане, че съм близо до разграничаването на двете понятия, но няма да откажа помощ. 
Защо винаги хората, които би трябвало да ме разбират най-добре допринасят за нуждата ми да излекувам себе си вместо с приказки с алкохол и никотин? По този повод споделям писаното онази вечер на телефона и не казвам, че е напълно вярно... Просто бях афектирана от каквото там се случваше.
"You are not the right thing. You are a right thing after a wrong thing. You fix me over time but you do a lot of damage of your own along the way. Sometimes I wonder which is better. Being with the bad guy kniwing that he will hurt you or being with the good one hoping that he won't do so anyway. You know what the worst thing is - is hurts the same at first but the good guy was supposed to make everything okay, not mess it up even more... Or mess me up even more..."
Та... Върнах се към тази тема. Имам невероятния навик да си задавам стари въпроси отново. Тази дилема съм я разглеждала от двата края и истинско решение няма. Освен това си имам тенденцията правилно - грешно... Правилно - грешно...
I guess it's time to run... But if I do so where do I go?  Така или иначе си прецаках тази възможност. Well, I do have the ability to screw things up anyway. I just hope it doesn't come to this but... I kinda have a feeling that they will do that on their own.

Няма коментари: