27 юни, 2013

rambling much?

Харесала съм си нови песнички за слушане 24/7. Сесия е, а толкова не ми се учи. Вместо това си губя времето в чете на "City of Ashes" и паралелно с това довършване и променяне на моя тъмен ангел. Той ще ми е проекта за лятото, hopefully.
И да, чувствам се като круша, която е паднала и се е търкулнала чак до някоя градина с ябълкови дръвчета. You know, I am just saying!
Та седя си аз на лаптопа, похапвам чипс, пийвам си Somersby и след малко най-вероятно ще продължа с четенето на епичната книга, вместо да си уча думите за изпита утре. Да, имам си Киндъл вече и любовта между нас е безгранична и неописуема. А Марто после пак да ми се кара, че книгите са много по-яки. Знам, има право, но да не обижда Киндълчо, иначе ще си играе чам белот. 
Don't you worry. Зная как се отразява зарята в очите, все още. Енциклопедичността у мен си стои покрита с прах, но непокътната. Понякога дори се връщам назад. После разбирам защо помня толкова много - Повтарях си всяко случило се нещо поне хиляда пъти в ума, за да съм сигурна, че не е сън. Това ме доведе до лудост, my dear. Не той, а самата аз. I think.
Anyway, thinking randomly about stuff is kinda creepy. Споменах ли, че смятам да си променя цвета на косата. В момента нагоре си е нормално тъмна и кестенява, а надолу ми личи по-светлата коса от миналото лято. Сега искам или кестенява с червеникъв отенък, или тъмно розова xD. 
Shut me up! Тормозя си небиологичната сестричка да ми слуша обясненията за книгата и косата и какво ли още не. 
Утре не стига изпита от 9 до 13:30, а след това ще разбера дали цяло лято ще уча по ОКВ. Стискайте палци, че наистина не ми се учи това повече. А учих и накрая се оказа, че лекциите и упражненията почти нямаха нищо общо със самия изпит. 
Поне след другия изпит с Бубо хващаме нощния влак към Бургас и отиваме в Царево за подобаващо посрещане на July morning! Can't wait!
Anyway, след поредният почти безсмислен пост се спирам и отивам да си преговоря думите, а после да ги забравя с четене. Peace, out!

Няма коментари: