27 юли, 2013

05.07

Дали наистина отношенията ни с хората си имат срок на годност? Период, в който всичко е наред и после финал, където всичко спира да е наред и се обърква необратимо...
Любимата ми грешка е да вярвам, че щом аз имам смелостта и силата да направя нещо, значи и другите биха постъпили така. Не помниш ли как преди бягаше в другата стая, за да се обадиш и да ми кажеш какво си правил в близките няколко минути от последния ни разговор? Толкова бързо ли изчезва всичко...
Бива ме да си повтарям въпросите от преди. Да, изчезва дори по-бързо. А и не е като да не ни лепнаха срок на годност, колкото и нелеп да беше. Може би затова не пиша. Изчерпала съм се. Изчерпани са ми източниците на вдъхновение, липсват ми спиращите дъха моменти и дишането е надценявано. Нищо, че е перфектният начин да останеш жив. 
Дишам... Събуждам се, ставам, запълвам си времето с незначителни неща, чета, лягам... Perfectly lacking any inspiration. 
Теорията за нишката е истината, предполагам. Все някой ден ще ми се наложи да я докажа сама на себе си. Sometimes you just know something is goind to happen. You know, count the times it already happened and if the third is missing, wait for it. 
Не съм ли предупредила, че на мен подобни неща не трябва да ми се казват. Давам на късо и започвам да не функционирам правилно. Така де, не толкова правилно, колкото сега. Но ако това ми е правилното функциониране, искам си повреденото. Тогава думичките сами си намираха пътя към белия лист и общо взето колкото повече нещо ме побърква, толкова по-себе си се чувствам. 

Няма коментари: