28 юли, 2013

scary and damaged - dark and twisty

Прекарах няколко интересни дни на безсъние, желание да се смеся с прекомерно количество алкохол и липса на думи, с които да опиша какво ми е всъщност. Заслужавам си мястото в ада и ми го пазят от доста време насам. Вече поне като попитам защо нещо не се случва както на мен ми се иска, ще имам отговора - не го заслужавам.
Имам нужда да крещя, да викам, да шептя, да чувствам, да докосвам, да побърквам... Имах близки срещи със себе си в минало време и установих, че съм започнала да забравям. Жалко, защото си припомних. Била съм луда и повредена. Все още съм, дори повече. И имам нужда да говоря за определени неща, а съм си изчерпала кредита за говорене. Пък и способността никога не съм я имала. Вече нямам правото да го правя, а от време на време, както в последните няколко дни изпитвам нужда да го правя. Та затова някой е измислил интернет пространството и мога спокойно да си бъда идиот на воля.
Чакам си третия път, колкото и нелепо да звучи това. In a way... Nah, I just know it. Без обяснения и размисли, просто ще се случи. Заслужавам още веднъж да ми се натрие носа.
А тя просто е искала да знае. Да го чуе от мен. Damn it, всеки път, когато реша да й дам шанс и споделя нещо, съжалявам. Този път премълчах и съжалих, че не съм споделила. So, I suck!
Възвръща ми се вдъхновението и започвам да пиша тук и там разни неща.
И обратно на предишната тема - била съм гениална със сънувания постер. Жалко, че никога няма да види бял свят и да си изпълни предназначението. Но аз и сестричката знаем, че той съществува и има значение. Както кутията с изписаната тетрадка в бъдещо време, която така и не се сбъдна. Все пак кой знае... Може би. И да, over and over and over and over again...
В името на предишното аз поне си нося сребърното медальонче във формата на сърчице. То знае повече, отколкото бих си признала. I may get my old self back, if nothing else. Тя искаше света и имаше вдъхновение. Аз си искам вдъхновението, за да намеря нова дефиниция на света. Все пак благодарение на старата и всичките й панделки си имам един куп лоши навици.
Установих, е нишката не е една, а са хиляди, свързващи ни с всички хора, които някога са се докоснали до нас. Така де, червената е една, но има още много други. Потрепва една и с нея още няколко, свързващи ни с приятели, семейство, любими. Потрепва една и другите бързат да се присъединят, да изкажат мнение, да се зарадват, да осъдят. Някои късаме сами, други пазим, колкото и мъничко да им остава да се скъсат. It's a mess. Никой не съществува сам за себе си. Винаги други хора се намесват и става едно такова сложно. Да, you got that right and somehow I get it know, even though I don't like it all that much. Но няма пълно щастие. И за някой като мен, който помни всичко си е цяло чудо, че съм забравила. Но пък... Може би просто съм спряла да си спомням. Как мислите един спомен остава за дълго в съзнанието ни? Като си го повтаряме до безкрай в опит да запомним по-добре всеки миг. То затова каквото си направя сама, никой друг не може да ми го направи. С малки изключения, за които искрено благодаря!
I'm a liar, in case you didn't know. I lie to myself mostly, but then I got better and started lying all around. I'm not sure it was worth it, because someone close got hurt, but I was actually doing this for the greater good. Anyway, the point is - don't lie, unless it's a one time kind of thing like going somewhere for a night. That is managable. The rest... Is a mess that takes a life of it's own and it can eat you alive. Or in my case, to be the final most damaging thing in a relationship that was never easy to handle in the first place. So yeah, be careful when it comes to lying. It better be damn well worth it!

Няма коментари: