29 август, 2013

pieces of myself

Morning, sunshines!
Едва онзи ден се прибрах от морето, а вече ми е тъжно, че лятото си отива с всеки следващ слънчев лъч. Дори времето стана едно такова уж приятно прохладно, а всъщност мрачно и студено.
С моя Бубо от известно време насам гледаме отначало стари гледани и не съвсем сериали. Преминахме успешно през How I met Your Mother и вече сме на третия сезон на Supernatural. Damn, it feels good to have that kind of a tradition. Kinda like your Monday pizza and a movie, but too bad there are no good movies every week to watch.
Вдъхновението ми най-сетне се превръща постепенно в задвижваща сила и идеите и желанието да правя разни неща се засилва Започвам както винаги с чистене, пране и други романтични неща. Не е толкова лошо, колкото звучи. Поне ще си имам помощник. Имам цели три спечелени от стрелбище на панаира в Обзор плюшени сладурчета. И познайте кой беше с най-бързата количка и блъскаше хората. Yep, I admit it was me! ^^
Студентски град е започнал да се връща към живот и скоро старите и нови попълнения ще се завърнат, което си има нотка на очарование, ходене на кафе и безспирни разговори of its own. I'm excited!
А Бубото си приготвя кафенце без да знае, че ще му го открадна всеки момент. Well, I had my dark moments... But somehow I refuse to be broken by things that I have no control over and are... Natural? It's just that I now realise how valuable are the moments that you spend with your family, because as we grow up, our parents grow old and... It sucks, but it's life I guess. So I do worry, but I also try to talk to them and see them whenever possible. No, my eyes are not full of tears, not at all. I absolutely do not want to craw under the table and hide just like I used to do when I was a child. I... Okay, I want to be a child forever if it means they get to be with me forever but that's not really how it works, is it...
Anyway... Пф, колкото и да сме се карали и да сме имали своите моменти на неразбирателство, благодарение на тези хора съм това, което съм и съм им благодарна от все сърце за всичките грижи и усилия. Надявам се да се гордеят с мен, колкото и да греша доста често и да знаят колко много ги обичам и ценя.
Damn, започнах адски оптимистично и достигнах до лирични отклонения. То било хубаво да си излееш душата в своето лично кътче на спокойствие в интернет пространството. Coming up later with more of all the things I wanted to say for a long time and the rest that I will say anyway, because they somehow had found a way to pour over the keyboard and on the white paper.
И да... Прекарах толкова време в опити да избягам, а сега всичко ми липсва страшно много. И стаята ми вече не е затвор за мен, а за многото спомени, било то хубави или не чак толкова. Time has a way of changing not the way things are, but the way we see them, I guess. Or I'm just growing up. Nah, who am I kidding, I will always be like 5 or 6 years old, especially when I'm with my little sister and we eat cupcakes, talking in a silly way, reading ridiculous poetry and having the time of our lives.

Няма коментари: