15 септември, 2013

i'm alive again

Любимите ми моменти са когато измисления ми свят настоятелно се вмъква в реалността. Слушам музика, а чувам гласове. Думите сами се изливат върху белия лист, сякаш съществуват някъде другаде и аз съм единствено необходима, за да ги изпиша. Малко по малко, точно както предишния път, историята започва сама да се разказва и развива, а аз бързам да изпиша всичко, преди да е изчезнало, заменено от нова мисъл. Чувствам се жива, цяла, дишаща... Пишеща.
Докато живея ще пиша и ще пиша, докато живея. А и дишането е надценявано. 

Няма коментари: