12 септември, 2013

shattered

По нова традиция пиша една вечер и дописвам на следващата. Нека и тази е така.
Last night:
I am going to keep pretending for the sake of the people around me with their own problems that I am fine and that I don't go to bed with tears in my eyes again. Because it kinda sucks knowing how something so simple as letting the other person know where you are ... How it became so ugly and twisted and ... Well, painful.
Защото и тя ми потвърди теорията, за която не исках да съм права. И добрите момчета си оставят следите и си нанасят повредите. Но тяхното е маскирано от добри намерения и някоя и друга целувка. А междувременно на мен ми се казва какво да не правя, защото било изнервящо и ще се сети да го направи сам. А някой да се замисля дали за да съм помолила, значи знам, че няма да го направиш? Nope. Screw all the shit I gladly accepted for the sake of there being an us and for that us to be together and not miles away. Screw me for wanting this, screw all the faith stuff for making it happen. Screw all the stupid stories that I call 'past'.


And tonight:
Ако беше Свети Валентин, щях да съм най-щастливото момиче на света, гледайки очаровано "Кръгът на Доусън" докато Пейси прави чудеса за Джоуи, а тя не го забелязва. Защото точно така трябва да бъде. Нямам предвид забелязването, а правенето на чудеса. In that case I am the ducky but my name is not Pacey. По този повод да кажа още веднъж точно както снощи - Screw all the stupid stories that I call 'past'. Но денят е различен, не е Свети Валентин и не съм Джоуи. For some reason съм повече Пейси, което принципно ме радва. Но както в техния случай писането ми и желанията в момента са само приказката, а реалността след малко ще ме замери с нещо тежко. And I kinda wish I'd stop being Pacey and keep trying so hard to keep it together and be Joey. The Joey who is good enough to make him all those crazy stuff. And you know ... I really need to feel home again, the way I used to. I know home is not a feeling but I hope you know what I mean. It's when you belong and are needed and appreciated and missed and cared for. That's the way I feel around her despite all our differences. And I promise I will get a scolarship and I will improve my grades, gramps. Because we joke around all the time that a student with no bad grade is not a student, but somehow we got to the important things and I wish we never had for reasons which I can't bring myself to right down just yet.
Та, ще се преструвам, че съм Джоуи и ще си мечтая за чудеса. В това ме бива най-добре, а мечтая. А малката мечтателка добре знае, че приказките не се превръщат в реалност. Поне не нейните. И проклетият часовник продължава да тиктака. Дали обаче искам да спре или да се забърза, за да приключи по-бързо въпросното чакане... Всъщност не чакането е проблема. А това, че не съм Джоуи и няма нищичко да успея да променя, докато времето става все по-малко.


Out of the context let us be honest. It would have been horrible. I would have been taking care of the kids while he sleeps with some fake best friend of ours while her husband is God knows where. And I would have remanied silent and enjoying my torture for the sake of a failed career dream which I never admited was over the second I bought that ticket. Otherwise it would have been quiet at home with no words to say because... Damn it, that one I can't get right. Anyway, I accidentally pictured one possible outcome of some imaginary stuff and I realise there should be a click sound somewhere down the line, even if it was one back then. I just have no idea how, when, where and why it will be. Well, I better get back to my imaginary night, before I realise it is only imaginary.

Няма коментари: