19 септември, 2013

sinner in heaven

И за награда след Саймън ми пуснаха Avici - Wake me up. Аз съм в рая. Бях забравила, признавам си. Идеята ми, когато бях най-много себе си, беше да ме мисля по хиляда пъти преди да направя нещо, а просто да го направя. Последствията не бяха от особено значение. Така де, по-добре да се извиня, отколкото да търся начин да убеждавам. И следва Summertime sadness. С каквото и да съм заслужила подобна награда, нямам думи да опиша колко съм доволна и щастлива. Yeah, it used to be said in different situations. We used to be different.
Идеята е, каквото и да се сетиш да направиш, да го направиш на момента. Защото моментите имат ужасният навик да преминават и или си в тях, или ги оставях да те подминават, а после се чудиш къде си сбъркал. Оставиш ли нещо за после, както ставаше с моето писане преди последните няколко дни, въпросното после никога не идва и се редят чернови. Та, спри да мислиш какво ще стане и да чертаеш по черновата, а излез на белия лист и затанцувай с цветовете на всичко, което ти носи щастие. 
После си намери някого, на когото да си признаеш греховете и да се посмеете заедно и всичко ще бъде наред. Толкова е просто. Дори сега нещата да са объркани, след известно време няма да са и ще се смееш на собствената си глупост да прекарваш нощите си в мислене и тревоги, когато решението си идва само рано или късно.
А ме чака багаж за събиране. Не искам! Харесва ми да съм меланхолична, да слушам перверзна музика и да прекарвам време с майка ми, убеждавайки се все повече колко е awesome! Хубаво е, че някои неща никога не се променят. Някак си ти припомнят кой си и те държат близо, така че винаги да принадлежиш. После твърдя, че съм ничия. Не, на себе си принадлежа. На себе си и на вдъхновението... На думите, с които дишам и на миговете, които ми спират дъха.
If I am a sinner and this is my hell, then all I want to do is sin.

Няма коментари: