12 септември, 2013

talking to myself

Нека има трети пост за щастие. Минава 4 след полунощ и ми идва да крещя и да троша заради всичките нелепи глупости в последно време. Следва проява на слабост, на която знаех резултата, но бях длъжна да се уверя. И после нещата съвсем отидоха по дяволите.
Damn, I'm a mess. Too bad whoever is responsible is nowhere around to read all those stuff and fix me back up. I guess my sister will do that for me when we have a pijama party and she gets me drunk enough to tell her all the stupid things I am too proud and scared to admit.
И след тоталния хаос, поредното побъркване и объркване в личния ми ад от две любими съставни части... Настъпи внезапна яснота, почти като студенината, навлизаща от прозореца ми точно в този миг. Яснотата какво точно трябва да направя и как трябва да подредя себе си, за да се поправя. Дори не е трудно. Изисква малко усилия, повече вдъхновение, кофеин и шоколад, малко желание и една пухкава топка косми, която да ми мърка (да, знам) и да ме топли, когато съм изморена от покоряването на света. А за света си нямам дефиниция. Този път е смесица от няколко неща, които искам да направя и надявам се, ще се получат. Все повтарям, че не давам най-доброто от себе си, а само достатъчното. Напротив, давам най-доброто за другите, а каквото остане отива за останалите важни неща. Сега важните неща ще се радват на внимание, пък който иска да обръща света за каквото си поиска. Поне този път няма аз да се мъча да извършвам подобни безсмислени и глупави чудеса. Да, знам. Имало е смисъл за времето си, но от всичкия този смисъл сега толкова често ме е страх и искам да избягам и не съм сигурна и не мога да взема решение... Благодаря, мили хора, че сте били огромна част от живота ми и оценявам всеки хубав и не толкова хубав спомен. Но вас сега ви няма, а аз съм повредена. Та, похабени усилия колкото искате за когото си поискате, а аз какво... Изливам си душата в бели листи и ги скривам, сякаш съм извършила престъпление, че и получавам точно такова отношение (почти).
My point was... Ако ще влея всичките си усилия в нещо, то това нещо най-сетне ще бъде смислено, а не поредната измислена приказка, която някой е забравил да ми сбъдне. Панделки, падащи звезди, желания, обещания... Звучат прекрасно, но в този миг не заради тях намирам сила, а заради самата себе си. Защото кога, ако не сега и кой друг, ако не аз би дал всичко от себе си заради самата мен. Никой ме обича, цени и разбира по-добре от самата мен (мама не се брой). Ето защо за благодарност ще се боря заради самата мен за онова, което наистина ще ме направи щастлива, без условия и граници. Да, била съм щастлива и да тичам подир някого, но сега това не е от особено значение. А искам да има.
Искам когато времето на онзи огромен часовник изтече да съм си достатъчна в случай на очаквани бъдещи събития. Обещавам (на себе си) !

Няма коментари: