21 септември, 2013

the messier the better!

Багажът ми е почти събран, имам си програма и все пак не ми се тръгва. Очертава се и пътуването да бъде забавна част от приключението. Тита я няма да ме вдъхновява с музика, затова този пост ще бъде изключително скучен и кратък. Оптимистично погледнато, поне в София вече има много хора, които искам да видя. Не толкова оптимистично, това не е проблема, а решението.
Ако косата ми не беше повредена колкото мен от всичкото оцветяване в различни нюанси на лилаво, според сбърканите ми настроения, бих й върнала отново червеникавия отенък. Отиваше ми по един изключително деликатен начин. Беше си моето малко бунтовническо дело срещу проблемите. Тъпото е, че проблемът ми в този случай си има име и изключително сложен характер. Да не добавям и ината. Оказа се, че една седмица без негативност е всичко, което съм искала в близките няколко месеца. Една проклета седмица на глътки спокойствие, смях, откровени разговори с мента и меланхолично заразно вдъхновение, което като наркотик да ми минава през вените, докато думите една след друга се борят коя първа да напусне съзнанието ми.
Да, и прозрението достигнах. My epiphany is that once I take my eyes off that one thing I wanted so badly, there is a whole new world out there. Actually not that new, but it's mine to take and it's hands are wide open for me to jump in and embrace it. Plus, it comes with great friends, lots of fun, inspiration and sharing all our deepest fears, feelings. I want everything and I want it now. So, let's see what we can make out of that mess around me.

Няма коментари: