12 ноември, 2013

hunt me no more

Блогът ми се е превърнал в плашещо свърталище на духове. Не се тревожете, само мен преследват винаги. Трябва да го променя и да накарам духовете да спрат да ми спират дъха. Това се случва, като пиша прекалено лични неща и после откривам смисъл в тях и БАМ - не искам нито да пиша, нито да чета, нито да прекарвам време в блога.
А той знае толкова много и носи със себе си толкова от моята история, че е някак плашещо. Да беше дневник нямаше да знае толкова. Какво да се прави като писането ми издава всичко. И да, с последно време пиша когато ми е тъжно или ядосано и ми липсват цветовете на моето малко мило интернет пространство.
Трябва и този хаос да подредя и обновя съвсем скоро.
My art mood keeps me happy and here is not one of the happy places. It shows too much of me, it knows too much and id had lived through so many heartbreaking moments that sometimes it is indeed hard for me to read it. But I can never delete it. It means too much. The good, the bad... It made me who I am. Hell, even the worst of my deeds led me to where I am now with the whole "let's go prove him wrong" and then staying up till 5 am and telling each other how truly broken we are. I find beauty in all broken things. I don't pity them. Just the opposite! I feel the need to be around and understand what broke them and if it somehow matches my level of being broken and damaged.
I am proud of all my scars. They show that I have lived and got through a lot. I survived the damn end of the world. And the more I read my old things, the more I find myself adorable and I would marry myself if I could. It's the whole understanding myself better than anyone else would and well, loving myself the way no one else could. I've been proven wrong about the last one. ^^
Since I have enough free time, I will make sure no more ghosts hunt me in the most sacred place I can possibly imagine for myself. Beware, for I am back and I intend to stay back.

Няма коментари: