14 ноември, 2013

newly

Блогът е леко обновен в нови нежни нюанси, които да заместят вечното черно. Успях да накарам етикетите да се появят в дясната лента и сега остава само да добавя етикети на предишните публикации.
Какво се прави с красиви тетрадки, които те е жал да опорочиш с ужасния си подчерк?
В моите винаги се пишат истории при всички положения, но все пак...
I am free at last from the ghosts of my own past.
Това прозвуча с мелодия в ума ми. От няколко дни забелязвам как имам искрените намерения да направя нещо и все го забравям. И това е учудващо хубаво. При други обстоятелства мисълта би ме побъркала. Сега ме прави горда. It took a lot of time but now it's just a safe thought. Who knew I would ever call it safe, considering how unreliable it actually is. I'm even having a hard time thinking about it just now in my desire to prove how good I am at getting over things that I never thought I would want to or have to get over in the first place. Hell, I'm awesome when it comes to this now. I don't feel hunted, I don't need to remember to forget. The memories are there, as they always were and will be, but I don't care and I don't need to go over them. The only times I do is just to see how far I am from back then.
Достатъчно лирични откровения, имам да събирам багаж и да редактирам. Сцените се появяват една подир друга в ума ми и ми е доста трудно да ги подредя и изпиша. Това е най-любимата ми лудост, ако трябва да бъда честна. Нека я има винаги.

Няма коментари: