10 юни, 2014

there's no fixing me

Пак чернови до скъсване. Започвам да сглобявам, макар да ме чака писане на план на урок и учене на думи, but I feel like writing.
After two weeks of craziness it turns out I have lots of things to write about and not enough time or words to do so. Well, I've been wondering what it would be like. Не бяха две, а поне месец. Просто все така ми се случва - затишие за няколко дни и после ми разказват играта из основи. Да, чудя се какво ли би било. Чудя се с повод и без. Чудех се. I was tempted, I admit. And I had friends telling me I can't do it. But I've decided I can and it's not worth it. Not right now, anyway. I have too many sins to add this one to the pile. I'm going to hell on the express train... lalala. And I just love it when subconscious plays games on me in my sleep. Of all the people I could possibly be kissing in a dream, he would never cross my mind. Not because it wasn't fun being together and because I had no feelings for him, because I did, but... I never missed him. Not in that hard to breathe because he's not around way.
Просто се чудя... И умът ми е разпилян назад по пътя с белите линии, между нюанси на синьо и ярко розово... Знаех си, че не трябваше пак за започвам да гледам Чък и Блеър, защото ще ми дойде в повече. Прекалено са прекрасни и ме карат да се чувствам незначителна. Да, аз съм Блеър, ако говорим за сила, усилия, повреденост, но моя Чък ... yeah, not what I want to write about. Поне не сега. Все се случва случайно да съм в търсене на призрак от миналото, приличащ на мен. Или аз приличам на него, ако трябва да е по-правилно казано. Любопитството...
Забравих! Вече съм горда собственичка на бебе коте на име Аша! Прекрасна и пеплява на цвят като името си, сега лежи до мен и спи доволно. Щастието било да пишеш и малка топка косми да те топли дори в топлите дни. Искам да се разлея по белите листи, докато не остане и частица емоция в мен. Прекалено е много и не мога да го побера в думи. 
Благодаря! Ако не беше ми доказал колко права съм за теб след проблясъка на разговори в минало време и моменти, когато като по чудо имах теб, сега щях да съм ного тъжна. А съм малко тъжна. Защото все още я има проклетата нишка по някакъв странен начин и си мисля, че беше кретен умишлено. Там ми е грешката. Things should be good. They are, but I'm not. Because he called, and because I answered, and because of all the weird dreams and because I've been holding on for so long that I can't tell if things are okay or if I made them be okay. And if I let go, will they remain or will they come crushing down on me?!

Няма коментари: