22 август, 2014

i need to be nothing

Не ми вярвай, не ми възлагай надежди и очаквания, не ме искай. Не мога да обещая вечности и любов в множествено число. Не мога да строя замъци от стъкло и да стоя отвън на дъжда отново. Студено е и аз съм студена. Затова ръцете ти ме изгарят, а устните изпиват и малкото ми останал живот. Знаеш ми слабите места по-добре, отколкото аз самата. Знаеш какво да ми кажеш и как точно, за да замълча и да спра да мисля. А трябва. Живях прекалено дълго на емоции и стъклени замъци само за да ми се стоварят отгоре и да се порежа на парчетата стъкло. Цялата съм в белези, които не можеш да видиш и смълчавам едва демоните и чудовищата, за да те предпазя от онова себе си, което толкова пъти е било навън в бурята, че вече се страхува дори да отнмие мръсните си ръце с вода. 
Пръстите ми чертаят думи по кожата ти. Имат нужда да държат някого силно, за да може този някого да държи мен, за да не се разпадна из основи. Не, че вече не съм го сторила, но някак си е опияняващо някой да ти казва, че тъмнината в теб е без значение и да те гледа така, сякаш никога не си имал белези по себе си. Но в секундата, щом момента приключи те се отварят наново - стари и нови рани, които закривам с ръце и после ми е трудно да отмия кръвта с водата от дъжда, която считах за блаженство. 
Умът ми е свърталище на духове, които непрестанно крещят или шепнат. Вярно е, че имаме всичкото право да правим своите избори, но нямаме власт над последиците. Чертах вечности, а се превърнах в пепел. Бях мечтателка, а сега едва успявам да преживея вечерта. Утрото е още по-лошо, защото е красиво и обещава спокойствие, а после веднага щом изляза, дъждът се изсипва отгоре ми. Не плача. Не крещя и не викам. Безсмислено е. Нямам думи да опиша колко не желая да бъда себе си, а някой друг, далеч от тук, на когото не се е случило нищо и който още вярва. Но как да вярваш, когато хората, които са значили света за теб се окажат онези, които превръщат този твои мечтан свят в пух и прах, а теб сриват със земята. Нямам предвид само сега. Имам предвид всичко. 

оставям на дъжда да отмие всичко от мен.

единственото, за което мисля,
са падащите капки и
предстоящото море.
всичко друго се губи в хоризонта
и престава да ме засяга.


Няма коментари: