21 септември, 2014

every new beginning comes from some other beginning's end

I am way too quiet, I know. When my life is a mess I avoid it all by writing. Well, used to, I guess. Now that I have realised that half my reality has been a lie and that my life came down crashing all over me, I feel like doing things and fixing things and doing everything right. 
Да, бавничко подреждам, след като позволявах твърде дълго да ми разхвърлят хаоса. Той си е мой - само аз мога да разхвърлям. Сега ме е страх и мисля твърде много. Правя крачка напред и после се връщам поне две назад, за да не стъпя на тънкия лед и да не завлека и теб със себе си. Ще ми се да се беше появил преди, а не след като света ми отиде по дяволите. Преди, а не след като спрях да мечтая  и преди, а не след като се отказах да преобръщам света заради разни хора, когато те не желаеха дори оценят усилията ми. Но може би тогава аз нямаше да оценя и да бъда внимателна и щяха да ме гонят призраци. Аз съм себе си, заради несбъднатите си илюзии и заради мъничките сбъднати мигове на вечност, траеща секунди. Колко иронично именно тези две противоположни истории да са онези, които са изградили мен, каквато съм сега. И някак тъжно, защото са разрушили онова, което си ти сега и което искрено се моля да не успея аз да разруша. 
Винаги получаваме онова, което искаме, когато вече сме прекалено изчерпани, за да му отдадем нужното внимание. Но отказвам да бъда по-малко себе си заради призраци и несбъднати вечности. Ще бъде трудно, но ще се науча отново за пореден път да не ме е страх. И няма да завися, а ще съм част. И не само от него, а от всичко прекрасно, което имам в живота си. 
И ми е щастливо. Не ми липсва той, а спомените и миговете, в които съм вярвала, че искам да траят цяла вечност. Тях ще си ги искам винаги, за да се удавя в собственото си щастие, защото съм си вярвала сама в него. Останалото ... Ми да, изводите бяха направени отдавна и просто трябваше да се изчерпам из основи и да съсипя каквото съм изградила, да го разруша из основи, за да започна отначало. Благодаря, че се оказа толкова далеч от представите ми. Сам не осъзнаваш колко по-лесно е всичко, когато се окаже, че е било измислица. И колко по-трудно би било, ако знаех, че съществува някой като теб, какъвто си те представях.
Септември ми минава в чакане на разни неща да се случат и те бавничко, едно подир друго, се случват. Сега остава да си взема Аша обратно и да се оправя с работата и света ще е мой. Глупаво, да. Той винаги е бил мой. Чака ме винаги да реша, че искам да го обгърна с ръце. Защото света за мен е любими хора, прекрасни приятели, хубави книги, горещо кафе, искрени усмивки, силна музика, вдъхновение за писане и дълги разговори под звездите. Какво повече мога да пожелая, след като имам всичко това?

Няма коментари: