22 декември, 2014

and he pulled the trigger

Хората трябва да се появяват в живота ни със срок на годност и указания за употреба. Жалко е колко сме повредени всички. Като домино - тя теб, ти мен, аз него. На Коледа, какво винаги всичко отива по дяволите. Дори да не отиде само, аз ще го пратя. Не искам сбъднати желания, подаръци и панделки, а смелостта, която нямах тогава. Не се връщай, за да разбереш какво искаш. Върни се, когато знаеш, че искаш мен. Да, не се гордея, че аз правя същото, което и ти. Всъщност не. Надежди нямам. Дори за себе си не ми е останала надежда, че да раздавам и на на някой друг напразно. Хората не се поправят. Остават си счупени и целите в белези, които ни се иска да заличим, но не можем да видим. Аз съм изключение. Моите се виждат в думите. 
Нямаш право, не разбираш ли?! Да, ясно ми е, че трябва да пратиш всичко по дяволите. Зная колко те нараних. Но какво щеше да се случи, ако тя не беше толкова далеч? Дали щеше да търсиш мен тогава? Сам го каза. Аз съм единствената останала. А ако не бях? Да, знам. Каза, че не е само това и те разбирам. Но ми писна винаги да знам и да разбирам, а да не мога едно нещо да направя като хората. Трябваше да те пратя където ти е мястото и да не ти давам шанс да ми покажеш, че все още си същия от преди. Трябваше да имам повече смелост и разум, за да не си мисля, че има вечности в множествено число и притежателни местоимения в живота ми. Защото нашата вечност ти я искаш с нея. 
Няма нищо по-лошо от това да мислиш, че имаш шанс, когато всъщност нямаш и никога не си имал. Когато обичаш някого го знаеш и усещаш с цялото си същество. Не ти трябва да го мислиш, нито да го криеш. Мога да продължа, но тези думи не са за тук и е по-добре да бъдат казани, когато имам смелост и аз да направя каквото ти. А и няма смисъл. Това няма как да мине и няма как да се поправя. А и не искам. 
It's just that... You say things and you mean them and I believe you, but then you change your mind and I'm left with nothing yet again but all the promises of eternity. Promises are meant to be broken. Just like hearts and people. And we, the broken ones will never heal. Instead we will break some hearts of our own, trying to find in other whatever someone else took, but our hands will always feel empty somehow where someone else's hand used to be. If only I could be brave...

Няма коментари: