21 декември, 2014

here's to us

Пак се връщам към мисълта, че щом всичко ми се струва толкова правилно и прекрасно, си струва всичко. А огъня от подобни мисли се е разлял във вените ми и гори непрестанно. Нещата, които ни убиват, ни правят и истински живи. Fucked up, isn't it?!

Оставям на тях да те побъркат, за да бъда твоето спасение, както винаги. Трябва да изгубим всичко, за да разберем кое наистина има смисъл. Знам и го разбирам. Направих същото. Не е красиво, нито приятно. Но понякога просто трябва да изгориш всичко до основи и да видиш какво е останало. Сега разбра, че дори сега ме има. Да, видях го в очите й предната вечер. Каза ми го с толкова надежда, сякаш знаеше всичко толкова добре.

Отказвам да го мисля. Оставям всичко на течението и започвам да се моля за каквото там е останало от съставните ми части. Чакам си присъдата, предполагам. 
In the mean time I will do my best to sum up the year in a post and will do as mading as I possibly can. But then there come the moments when I die a little inside with the desire to be close to you. So close, that I can actually feel your heartbeat. It's not the epic moments that we miss, it's the little ones that we never really pay attention to. Guess now we both know that. 
You want to know why we are a match made in heaven? Because we are both as screwed up as possible and we know what it's like to be left behind, to have your heart shattered to pieces. Hell, we learnt it all over again. But somehow there is that stupid pull between us that will always bring us closer one way or another. 
Here's to us, indeed. And all the times that we fucked up. Because there are people who are right for you on paper. And then there are people that are just right in every possible way. And they can love you, they can hate you, they can adore or hurt you, but no one can make you feel as alive as they do. 

Няма коментари: