27 декември, 2014

i miss my mind the most

Прекрасни сте, знаете ли? Всеки по свой си начин. Единия ме обича, другия ще ме заобича, а третия може и да ме е обичал някога. Странното е, че искам точно последния по много причини и същевременно осъзнавам, че не бива, заради още толкова причини. И това би трябвало да е последното нещо в съзнанието ми точно сега, но не мога да подредя още останалото. Мога поне да опитам.
Страшно е. Когато умът ти прекара последната вече година в маратон от мисли, тревоги, безсъния, кошмари наяве и насън... В един момент му прелива чашата и ти казва, че така повече няма да я караш. Сега ще те тормози той, задето си го тормозил ти толкова време. Да, аз премислям всичко твърде много. Принципно би трябвало да е хубаво, но не е. Понякога трябва просто да следваш сърце, разум, инстинкт или каквото там те дърпа и да не се чудиш толкова много. 
Бих опитала да пиша по темата, но още ми липсва достатъчно личен опит и информация. Държа да се отбележи как за няколко дни от проблем се превърна в проект. Доказателство, че да четеш Мара Дайер води до лудост, предполагам. Все пак след малкото проучване, което си спретнах вероятно ще бъде забавно света на Мара да навлезе в моята иначе толкова скучна и изпълнена с ром и момчета реалност. Това, че моят хаос не е толкова хаотичен не значи, че го няма. Но побърканото ми мазохистично съзнание обожава лудостта си и живее за нея. Колкото по мрачно е всичко, толкова повече личен опит, който ще превърна в думи по белите листи. Fucked up on so many levels, I know.
Странно е как и тримата стигнахте по различно време до едно и също желание, но по различни начини. Не разбирам какво толкова страшно има в цялата работа. Ако някой трябва да го е страх, това трябва да съм аз. Особено предвид как всички си идват и си отиват когато поискат и си вземат каквото си пожелаят. Да, така направих и аз и съжалявам. Моето поне не беше умишлено и имах надежда, че бих могла да остана. Понякога все още се чудя дали не се отказах твърде рано. После се сещам как се случи всичко и се съгласявам с решението си. За другото и цял живот няма да ми стигне да взема решение, а третото си е добре, както си е. 
Guess I got a lot to figure out but let's not panic! Забавлявам себе си, да.

Няма коментари: