27 декември, 2014

looking back

Годината още не е приключила, но някак ми се иска да я изпратя по-скоро. Затова ще започна с финалните си думи от сега, та чак до самия финал. 2014 няма да ми липсва. Започна прилично в добра компания и се превърна в моят жив ад. Нищо никога няма да бъде същото, защото ми се случи много и причиних много. Разбира се, ги имаше и хубавите моменти, но предвид постовете в блога бих могла доволно да заявя, че вече има кръг на ада специално за мен. Поне така се чувствам след всичко, което трябваше да ми се случи. 
Всъщност благодарение на негативното след сесията си направих прекрасен маратон от почивен ден и излизане. Това продължи почти до втората сесия. После започнах и работа, където се срещнах с много интересни и позитивни хора. Осиновихме си бездомно коте, което сега мърка на горния етаж. Сдобих се с прекрасна и хаотична съквартирантка, с която ромът някак е по-сладък. Почти се влюбих в едно специално момче, но не се оказах достатъчно поправена за него. И се върнах обратно към началото, където ми се губи и намира винаги смисъла - при него. Последното е в преносен смисъл. След всичко той просто се появи, когато трябваше да оправя всичко и го разхвърля както само той си знае. Прати ми дрехите и задръжките по пода и ми напомни защо с него идва и си отива смисъла когато си поиска. 
За финал проклетото ми съзнание достигна предела на силите си и сега ще ме тормози за отмъщение от преживяната година, безсънните нощи, лошите навици, грешките и каквото още там съм направила. 
Блогът ми става на осем годинки, а аз съм си все същата като изключим новите повреди, които да ме побъркват какво само те си знаят. 

Няма коментари: