24 декември, 2014

you make everything okay

До болка си прав докато давя се в поезия. Думите ми пак са се скрили. Прочетох веднъж блога, а забравих файла, та сега ще го чета пак. Може би ще разбера още нещо и ще ти докажа, че грешиш. Може би никога няма да спра да повтарям любимата си грешка. Вероятно е честно да дам и на себе си срок на годност и указания за употреба. Вечности. При наличие на спиращи дъха устни, забързано сърце, трудни за изказване думи, океан от чувства и още вечности по цялото небе. Романтично ми е и съм глупава. По тази логика винаги съм романтична. 
Безсънието пак се е разляло по цялото ми тяло. Не е нужно да си поет, за да се раждаш и умираш по белите листи. Аз го правя всеки ден. 

Нямат значение подробностите. Винаги съм тук и го знаеш. Защото теб познавам по-добре от себе си. Не ми стига една вечност, искам хиляди. 

Липсват ми скучните съботи, в които решаваме да пием текила или ром и в 4 сутринта сме на терасата, пък! Искам пак! 
Прекалено многото свободно време не води до нищо продуктивно, освен мрънкане, премисляне на прекалено много неща и странни постове в два през нощта. Никога не искам да те няма. Ти си ми хаоса и спокойствието. Ти си ми проблема и решението. Знам, че не трябва, но се моля да е прав. Защото в средата на горещото лято се изгуби смисъла на всичко и се намери в средата на прекрасния ноември. 
I forgive you for not knowing. Even I don't know. All I'm saying is... Let's figure it out together.

Няма коментари: