30 ноември, 2015

some kind of heaven

Разхвърляха ме из основи. И ноември и той. Не пиша в проза, а в поезия. Цялата съм хаос. И леглото, косата, мислите, съня, времето - всичко ми е пълен хаос. Но правя неща, за които преди около два месеца само мечтаех. Пак съм себе си. Някак си намерих огъня и лудостта спря да бъде толова огромна част от времето ми. Миналото ми изгуби значението си, принципите също. Поне тези, които никога не са били истински мои, а са имали за цел да ме вмъкнат в кутията, в рамката, на която отказвам да принадлежа. 
Оставя ми любов по устните и кожата. Чертая по неговата. Пристрастявам се послушно докато подчертавам пак и пак границите, за да не ги премина. И изглежда сложно, а всъщност никак не е. И ми е щастливо и съм прекрасна, както бях преди. Дори повече. Всеки един път, в който съм навън си припомням колко много ми отне да стигна до тук и само от това мога да се усмихвам цял ден. Да, лудостта напомня за себе си, но аз съм все още тук. Да си герой е най-безценното нещо на света. Като го правиш всеки ден свикваш и не оставяш на никого да те спре.
Така ноември мина, а аз някак не усетих колко бързо му дойде края. За месец успях да подредя живота си, да си тествам сама границите и да ги прескоча. Подготвила съм си и чудесен коледен подарък, който да ми напомня на всичко това. 
Вдъхновението ми мирише на ванилия и есен. Избягвам да му давам определения, да го мисля, да го говоря. Чакам да се случи. Ако започна да го пиша, ще започне да има значение и ще го превърна в думи, разливащи романтика по страниците и душата ми (ако изобщо имам все още такава). И ще го разваля. Всичко, за което пиша, си отива. 
Не искам да ми харесва и да свиквам. Нито да се привързвам. Не искам да е нещо, без което ще трябва после да се уча да живея. Пак. Мисли, че е самия дявол, а не знае колко пъти съм била в ада. Познавам му кръговете до един. Ако и този кръг на ада е нов и специално създаден, за да ме довърши - so be it! 
Неделя е прекрасен ден да не се събудиш в леглото си и да те събудят с целувка. Започват пак да ми се изменят дефинициите. Трябва да прекарвам повече време в собствената си стая и да спра. Не го пиша и няма значение. Значимите неща са твърде плашещи, а са ми слаби демоните. 
Please don't be another someone I'm going to have to forget.

Няма коментари: