02 януари, 2016

I am mine

Януари е. След два дни пораствам. За втори път се изумявам от това колко много нещата се променят само за година. Вглеждам се в себе си и вече виждам спомените, сякаш съм ги живяла. Не са ми чужди, не болят. Да, иде ми да запаля цигара. Но няма. Старите навици отекват в мен, подобно на несбъднатите обещания за вечност. 
Обича ми се - смело, безразсъдно, с риск пак да ме разхвърлят из основи и да се чудя пак как се дишаше. Но не! Толкова смелост нямам. На тази история краят е ясен. В мен не се влюбват наистина. Преминават, стоплят се и ми казват как съм всичко, което някога са искали. После си отиват. 
От време на време ми се иска да се удавя в малкото останала заключена в душата ми романтика. Да се потопя и да я разлея около себе си, за да не ми краде дъха. Вдъхновения за лудост си имам и без това. 
Пак поглеждам в отражението си и този път усмивка се появява на устните, а очите блестят. Отне ми цяла година да намеря себе си, да се поправя, да подредя хаоса. Смелост за душевни самоубийства нямам. Още сънувам кошмари с призраците от чуждо минало. Щом съм била толкова сладка и наивна през цялото време, как сега да повярвам пак на каквото и да било. По-добре ми е да не вярвам. 
От теб ме е страх най-много. Заради мечето. Защото ти пука, но е достатъчно. Целуваш ме, сякаш искаш да те обичам завинаги, а ми казваш точно обратното. Позвлявам ти да видиш, че не съм като другите, но няма значение. Всички виждаме каквото си поискаме. 
А и е от празниците. Ще ми мине желанието да принадлежа. Ничия винаги съм била най-много себе си. По-добре ничия, отколкото с някой, който не знае как да ме обича. Да, не съм никак лесна за обичане. Но няма да обяснявам защо си струва и колко силно мога да обичам. Ще си пазя любовта за котките. 
Забавното е, че всички, които не ме познават искат да ме обичат и веднага виждат колко добре си пасваме. Да не споменавам колко различни са и как бих паснала на всички идея си нямам. Само на теб бих показала каквото е останало от душата ми (след старателно търсене из тъмнината да я намеря), а ти нямаш желание дори да знаеш, че имам такава. Ето затова ще си имам котки. Защото ме учат, че да обичаш много няма кого. 
Оптимистично начало на годината, знам. Не такова исках, но вдъхновението надделя. Най-добре ми е сама със себе си. Поне няма кой да ме разочарова и се давя единствено в собствената си прекрасност, която никой няма да успее да види. Не се задържат достатъчно за подобни неща. А задържат ли се, не заслужават. 
Пък и какво говоря. Никой още не е гледал с очарование към блясъка в очите ми, докато наблюдавам заря. Идея си нямат какво е да ме обичат, докато не са ми видели насълзените от щастие очи. Виждат в мен каквото им харесва и по това определят цялата ми същност. Повече съм от това, което виждаш. Знаеш го. Но от думите ми няма смисъл. Този път ще мълча и няма да обръщам света. 

Няма коментари: