04 януари, 2016

I'm ripped at every edge (but I'm a masterpiece)

Преливам от щастие, а още дори не е настъпило утрото. Не мога да си намеря място, не мога да си събера разпилените емоции. Те всички ми носят щастие и ми напомнят колко съм прекрасна и специална. Особено онези най-близките го правят всеки ден. Днес в двойни количества. И ми пожелават всички прекрасни неща, които някой може да поиска, при това в повече. А аз не искам много. Стига ми. От повече ме е страх. Не искам да има какво да губя. Губих достатъчно през последните две години. 
Затова и сега ме е страх. Не искам да ти показвам колко съм прекрасна. Предимно, защото съм го правила и не се брои за много. А и тя ми повтаря, че опознаят ли ме, ще се убедят в обратното. И аз й вярвам. Затова не мисля, че заслужавам приказката или каквото там може да бъде. Не дърпам конци, не играя игри и не бягам. Стоя си и оставям на другите да решат колко близо искат да бъдат до мен. 
Да, толкова добре са ме научили да си знам мястото. Не хората определят коя съм, но все пак помня всяка дума, всяка забележка. Не искам да принадлежа на рамка, да ме напъхват в кутия. Но и затова не позволявам сама на себе си да се покажа, за да не пожелаят именно това да направят с мен. Страхливка съм с причини. Issues, you know. We all have them. Mine still torture me sometimes when I let them. And sometimes when I don't. 
Well, whatever. Happy birthday to me! I do hope at least some of the wishes come true. I'll make sure to play my part and do my best as usual. Above all I hope I'm strong enough to face whatever comes next. I know I won't be facing it alone. I have awesome friends and I'm lucky that way. 

Няма коментари: