21 март, 2016

all of me

Щастието е телефон, който не звъни, но получава съобщения.
Липса на обяснения, обещания, понякога дори чувства.
Спонтанност и несигурност.
Бели цветя, сини дневници, полу-луния.
Романтични срещи без да са романтични и още по-малко срещи.
Приглушена светлина, притихнал глас.
По-малко думи, повече безмълвия.
Ненатрапчивост с малки дози внимание.

Щастието ми си има име, но дали е щастие или сама лъжа себе си не се знае.
Лъжа, знае се. Щастието никога не е просто благдарност, че ни има.
Обикновено е благодарност, че някой друг го има и съдбата го е събрала не с друг, а именно с нас. Щастието е хубаво само докато го има. Понякога дори е по-добре да не знаеш, че може да го има, защото с него идва страха, че ще си иде или ще го загубиш. А то винаги се губи, никога не трае вечно. Привидно те спасява от удавяне, докато не започне да те дави липсата му.
Щастието не познава притежателни местоимения. Не обича да принадлежи, нито да остава. Научили са го, че най-много липсват онези, които ги няма и не са останали достатъчно дълго, за да им се наситиш. А и от подобно щастие насищане няма. Ставаш зависим, молиш се за поредната си доза и изпадаш в пристъпи на нелепа жалкост при по-дълга липса. Абстиненцията си прави с теб каквото иска, щастието също и започваш да се чудиш имаш ли нужда от подобно щастие или е по-добре без него. Докато не усетиш, че не си отива и не започнеш да го държиш все по-силно, а то все по-бързо се изплъзва от и без това слабите ти пръсти. И си отива както си е дошло. А от теб остава там каквото е останало. Както винаги.
Щастието... Дори не знае, че е щастие и изобщо не се интересува от дефинициите, които съм му отредила, а за мен дори си няма такава.
След всички щастия после ти иде сам да се удавиш в каквото там намериш - кафе, ром, текила. И всички щастия после забравят за съществуването ти и отричат някога да си им бил щастие изобщо. Освен едно единствено, което винаги ще бъде изключение от правилата. Щастията са си самодостатъчни. Обикновено, не им трябваш, за да са щастливи.
Щастието има най-прекрасната усмивка и мирише на дом и спокойствие, а вкуса на устните му напомня на ванилия и вечност. 

1 коментар:

Bia каза...

мда, миришат на всичко прекрасно, а после ние миришем само на сълзи и драма :/