18 юни, 2017

it is what it is

Неделя вечерта е и не успях да подредя нищо. Дори успях да си разхвърлям живота още повече. Може би трябваше като Алиса поне да започна с подреждането на гардероба, който всъщност е почти подреден. Поне успях да снимам в домашна обстановка и да реша, че в далечното бъдеще искам да си имам фото студио и да съм доста по-навътре в материала. Въртят ми се идеи за писане, идеи за снимане... Всичко е хаос от идеи и нито една не се случва, защото Марти не й се занимава да подрежда. Дори и да разхвърля не й се занимава, което е плашещо. Може би дъното е било по-близо, отколкото очаквах и вече съм го стигнала. 
Та да, мина година. Cheers to that. Минаха и два месеца, в които времето ли е спряло, аз ли съм спряла, идея си нямам. Липсва ми усещането за цел и посока. 
Имах си удоволствието от работа като горд и дисциплиниран козирог, но и на това успяха да посегнат. Сесията все още е в разгара си и не знам дали съм доволна от себе си или ми иде да зарежа всичко и да замина за някъде. Гони ме желанието за татуировка, за цветна коса или за по-тъмна коса ... Дори това не мога да се реша да направя. Дъно ... И лопата, за да копая по-надолу. Липсват само съучастниците временно. Лекарството против липса на хора са други хора. Колко е лекарство и колко е ефективно не обсъждаме. Въпросът е да действа за малко поне. Проблемът е, че и това не върши работа в последно време. Минаваме към въображаемите хора - тях си ги бива винаги. Не ти мрънкат като ги изведеш в парка и не желаят внимание непрестанно. Само ти желаеш тяхното, ако е възможно през цялото време, за да не ти остава време за мислене. 
Сезон три и изчезването ... Ще забележи ли някой, ако те няма? Умишлено още не съм посегнала към Грей, защото се пази за когато съвсем съм се отказала от всичко. Пак опирам фо петте неща, които може и да не са пет и да са различни от преди, но общо взето... Марти си няма никаква идея какво ще прави и е на автопилот. Повече сили за душевни самоубийства нямаме. А и при липса на душа, няма много смисъл. Inside jokes for the win. Time for bed, because Monday. I don't even need to explain that one. Just go with it. 

14 юни, 2017

existential crisis

A year ago
Shopping for prom
Looking awful
Modera
Throwing sugar at me

Beginnings like this will always live within the deepest parts of what's left of my soul. And so will their endings. It is a bit of a paradox that endings live but they do. They are all dressed in the words I never said when I wanted to, wearing the make up of stolen kisses when the lights were off and the smiles when they weren't. Scented in french and coffee. Some things will always mean too much. By things I mean people and all the memories that came with them. By memories I mean the daily whirlpool that drowns my sanity, always at the back of my mind. Not a day goes by where I don't miss things, I don't want things and I don't regret them.
Ask me if I regret agreeing to go there in the first place and I can't give you an answer. I am so deeply and eternally grateful to know him... I am. But I'd live much easier if I didn't know if someone like him even existed. Even with all his moods and crappy character. Even with all the ghosts because those make us real. 
Am I unreal because I don't have a ghost? Or am I the ghost in my own life?

10 юни, 2017

midnight stories

Всеки път когато се сетя за теб си мисля три неща:

-Как си?
-Какво правиш?
-Липсваш ми.

Всеки път когато ти пиша стигам само до първите две.

04 юни, 2017

devil in me

It's exams time and I still live too much and sleep too little. Well, the beginning of last month was promising but didn't turn out so well. This one also starts promising and I've got plenty of things happening. I wanted this to be my art summer and that is still the plan but I wonder if I'll be able to find time for that any time soon. I'll start making a playlist for the car and start planning on all the places I want to go to. 
Also, people are weird. I've been filling the holes in my soul with people and well... I'm not doing so well with that but it helps a lot to always be busy and always be in touch. I knew getting over it would be difficult but I'm just as in as I ever was and that scares me. Because I make plans and well... I shouldn't, right? It's so masochistic of me, I know. Well, that's always the case.
Otherwise I do plan on making a website where I'd put all my art stuff. I promise this place will remain as it is and will still be my dark place where I hide my demons. 
Halsey made me cry over her new album, which is amazing. I can't wait to learn all the songs and I just love her voice while singing the lyrics. 
My moving out plans are a failure so far, as is my life every now and then. It's weird that I love working but I miss having time for myself. I want to push myself so much more yet I realize that I barely get enough sleep as it is. And the exams are not helping me with that at all. I make plans with people, I go out all the time and well... I need more time. Of course when I do have time to myself, I waste it on TV series and music but hey, we all need to chill every now and then. 
Plus my doctor's hell is still not over which well... Just my luck.
I'm just playing around with everything I've got and I've stopped being careful with a lot of things and people. I miss having the time to read books like "The Selection" series. I'd love to read The Mara Dyer trilogy again, especially with the new books about Noah coming up. And also Cassandra Clare has another book coming up where I'd be dying over Emma and Jules. 
It's always the one thing you don't have that seems to overshadow everything and everyone else.